Следващия ден премина отново в път – по разбитото шосе между Батак и Доспат. Страхотна природа – дървета, дървета, дървета, високи исполини, зелени, радващи очите, величествени; и ужасен път – дупка до дупка. Минахме през още язовири – Малък Беглик, Голям Беглик, Широка поляна, за да стигнем до огромния и прекрасен язовир Доспат. Самото градче със същото име е не по-малко живописно – с къщи, построени каскадно, като на етажи, обградено с гора, сред вода, с чист и хладен въздух... Лесно открихме подходяща квартира и след малка почивка отидохме да хапнем в съседния ресторант, който се оказа изключително евтин, но с много вкусна храна.

На следващия ден, 20. август, Явор стана на три месеца. Този своеобразен рожден ден отбелязахме с пътуване до Ягодинската пещера и Триградското ждрело. Пътят към Ягодина е двупосочен, еднолентов – кошмар за водачите, но за пътниците като мен – радост за очите. Красиви високи зъбери се надвесват над пътя, малка, но буйна рекичка тича надолу, високи дървета галят окото...

Стигнахме входа на пещерата. Тъй като беше събота, имаше много хора и бях с доста неприятното усещане, че сме на събор – силна музика се носеше, търговци предлагаха царевица, мурсалски чай, бижута... За щастие вероятно заради многото посетители уредниците на пещерата се отказаха от обичайната почивка между 12 и 13 ч. и ние успяхме да влезем с един час по-рано от очакваното. Така се спасихме от тази суматоха.

Ягодинската пещера е доста голяма – около 10 км, като за масовите посетители преходът е от над километър. Много различна е от Снежанка – по-голяма, с много повече скали и много по-малко образувания. Този път усетих, че краката ми са студени, въпреки че температурата е само 2 градуса по-ниска от тази в Снежанка. Явор обаче се чувстваше чудесно в слинга, закопчан в якето ми и отново премина прехода, спейки. Румен като турист с опит дори не промрънка по време на дългия път. След като излязохме на светло, продължихме към Пещерното жилище, което също е част от пещерата. Видяхме много красиви глинени съдове и останки от живот в пещерата отпреди векове.

Тръгнахме обратно, спряхме при една чешмичка и хапнахме. Продължихме към Триград. За съжаление трябваше да се откажем от посещение в Дяволското гърло - Румен вече беше уморен, а тази пещера според всички запитани е нелеко предизвикателство. Задоволихме се с Триградското ждрело и отнесохме със себе си още немалко красиви гледки. Прибрахме се уморени и доволни.

В неделята се върнахме обратно в Благоевград. С носталгия напуснахме Родопите, но с радост посрещнахме Пирин. Дори познатата долина на Места може да е удоволствие за възприятията, когато си готов да й се радваш.

Изминахме доста километри, събрахме впечатления, а всичко мина толкова леко и безболезнено и заради това, че най-малкият турист маркираше върху картата своя млечен път.