Сред много хора битува мнението, че е много по-трудно да се кърми след цезарово сечение. Ако обобщим идеята на това разбиране, щом веднъж нещо е тръгнало „неестествено”, то е необратимо и се проектира от раждането върху последващото отглеждане на бебето.

За щастие, тези твърдения не са точни. Огромната хормонална промяна, позволяваща на млякото да „тръгне”, се случва след отделянето на плацентата, което се случва без значение от начина на родоразрешение. При майките, които са имали по-тежко и стресиращо раждане (без значение вагинално или чрез секцио), млякото слиза малко по-късно.

За да може кърменето да бъде успешно, особено важно е бебето да засуче веднага, ако може в първия час след раждането. За съжаление, българските условия рядко позволяват това и след нормално раждане. Затова е добре веднага щом се почувства добре, майката, ако няма достъп до бебето, да започне да се изцежда, за да стимулира млекопроизводството.

Вярно е, че възможността за навременно поставяне на гърда след секцио е по-малка – в много болници родилите с цезарово сечение са в реанимация и са разделени от бебетата. В част от болниците все още се използва пълна упойка, излизането от която е по-бавно. Хубаво е да се знае, че веднага щом майката се събуди и е в състояние да държи бебето си, тя спокойно може да го кърми, тъй като нивата на лекарствените вещества в кръвта вече са достатъчно ниски и евентуалното им наличие в кърмата ще е е незначително.

При всички положения за предпочитане при оперативно родоразрешение е спиналната и в някои случаи епидуралната упойка. Но дори тя може да повлияе както адекватността на бебето (то ще е по-сънливо и съответно няма да може да суче ефективно), така и на състоянието на майката след раждането – нерядко се появяват главоболие или болки в гърба, а доброто психическо и физическо състояние са важни предпоставки кърменето да започне успешно. Напоследък твърде много жени раждат с епидурална упойка и нормално, така че тези рискове важат и в техния случай. Обикновено аналгетиците, изписвани заради главоболието, както и антибиотиците, когато се налагат, са съвместими с кърменето и не бива да ви притесняват. Добре е да се знае обаче, че рутинно изписваните след секцио антибиотици могат да предизвикат появата на гъбички както при майката, така и при бебето (в устата или гениталиите).

Ранното поставяне на гърдата има едни и същи преимущества както за родилите нормално, така и за тези, които са родили секцио: стимулира производството на мляко; създава така необходимата връзка между майката и бебето; освобождава хормона окситоцин, който помага за контрахирането на матката и бързото възстановяване; снабдява бебето с коластра, която има невероятни имунологични свойства. Освен това в първите часове след раждането бебето има най-силен сукателен рефлекс.

Ако такъв ранен контакт е невъзможен, не бива да се отчайвате. Просто в момента, в който се почувствате добре, трябва да започнете да се изцеждате. Това може да стане с помпа (за различните видове помпи можете да прочетете тук) или пък на ръка. Препоръчително е изцеждането да е със същия темп, с който бебето се кърми през първите шест седмици – на всеки два часа през деня (като броим от началото на едното кърмене до другото) и с не по-голяма пауза от 4 часа през нощта – т.е. 8-12 пъти в денонощието.

Литература:

Sears W. Breastfeeding After a Cesarean http://www.breastfeedingbasics.com/html/breastfeeding_after_a_cesarean.shtml

Lie B., J. Juul Effect of Epidural vs. General Anesthesia on Breastfeeding
http://informahealthcare.com/doi/abs/10.3109/00016348809004203

Bonyata Kelly, IBCLC Nursing after a Cesarean Birth http://www.kellymom.com/bf/start/concerns/c-section.html

Bonyata Kelly, IBCLC Breastfeeding when mom has surgery http://www.kellymom.com/health/illness/mom-surgery.html

Епидуралната и спиналната анестезия http://www.moetodete.bg/bremennost/p3_734_0.html