Списанията, рекламите, песните – като че всичко около нас ни убеждава, че е важно да живеем пълноценно – което пък от своя страна би трябвало да означава да сме склонни да се отдаваме на приключения и да изпитваме удоволствие от онова, което правим. Преди време покойният Стефан Гърдев написа една много интересна статия за хедонистичната философия, проповядвана от рекламите. Така за нас, потребителите, чувствата стават извинение за всяко наше действие – трябва да се отдаваме на желанието, на страстта, защото това е, за което си струва да се живее. Затова сега с лекота се решаваме да променяме визията си, работата си, мястото, където живеем, партньора си...

Само преди петдесетина години огромната част от хората в България дори не са могли да си помислят да се подложат на такива драстични промени. Човекът в патриархална, почти аграрна България е знаел какво го чака – същото, което се е случило и на родителите му, преди това на техните родители... Самоосъзнаването като отделна личност преминава през осъзнаването като част от колектива – място за оригинални, неочаквани решения няма. Раждаш се, растеш, жениш се, раждат ти се деца, те растат, отглеждани от голямото семейство на баби, дядовци, лели, чичовци, по-големи сестри, братя и братовчеди (списъкът от названия на възможни роднини в България е дълъг почти като Дунавско хоро по Нова година). Всичко това е чудесно...ако не си различен.

Днес никой (особено мъж) не се чувства притиснат да се ожени на 20. Или на 25. Дори учените приемат, че човешкият мозък продължава да се развива много по-дълго, отколкото сме си мислели до момента, затова днес все повече хора предпочитат да запишат колеж, да изкарат докторантура, но да не се обвързват с работа или семейство. И смятат, че към 20-30-годишните трябва да сме търпеливи, че те все още се лутат и не са готови да поемат отговорност...

Сигурно има истина във всяко едно твърдение. Не съм специалист. Интересно е обаче дали ако до 30 никога не си носил пълна отговорност за действията си, не си свикнал да се срещаш с трудности, на 31 ще се почувстваш готов? Специалистите твърдят, че е добре, че днес младите живеят дълго с различни партньори, което им дава възможност за избор и себепознание. В същото време обаче броят на бързите разводи сред хора, живели заедно без брак години, не е малък... Което отново насажда идеята, че нищо не е постоянно и неотменимо, че всеки момент можем да си тръгнем отнякъде, където не се чувстваме добре.

Не ме разбирайте погрешно. Няма нищо по-хубаво от това да работиш нещо, което ти доставя удоволствие и да живееш с човек, без който не можеш. Знаем обаче, че това не винаги се случва. И че може никога да не се случи.

Масовата култура често ни представя семейна идилия – едно сладко, пухкаво бебе, което с удоволствие суче, храни се с биопюрета, пълни маркови пелени и цапа маркови дрешки, които майката вълшебница пере със специални препарати. Това бебе е винаги доволно и се смее, а допускането дори на мъничък проблем върви ръка за ръка с магическото решение.

И понеже в дори в свят на липсващи ценности да имаш дете има стойност, рано или късно (напоследък по-често късно) стигаме дотам.

Нерядко се казва, че децата преобръщат живота ни. И би трябвало да е така, защото те се явяват първата ни истинска отговорност. Няма как да ги напуснем, да ги върнем или да се разделим с тях. Правото е на тяхна страна; задълженията – на наша.

Философията на удоволствието трудно се вписва в този живот. Бебето плаче, иска внимание, буди се нощем, не е склонно да се съобразява с нуждите и желанията ни. Не иска залъгалка, не огладнява на три часа, не харесва плюшени играчки... Нашето дете не е такова, каквото би трябвало да бъде, каквото ни представят, че трябва да бъде.

Така е. Това дете не е различно от онова, родено от някоя индианка преди 1000 години или от това, носено в цедилка от нашата прабаба. Както казва Джени Томас, ние трябва да разберем, че да правим нещата по нашия начин, би било хубаво...но бебетата, които раждаме, не познават нашия начин. Те са програмирани да правят нещата, които нормалните, уязвими човешки бебета са правели винаги.

А бебетата са наистина уязвими. Никой бозайник не се ражда толкова безпомощен – без възможност дори да поддържа главата си самичък. Те се нуждаят от нас, за да се движат, за да се хранят, и най-важното - за да съзреят психически. Защото съвременните проучвания показват, че мозъкът не спира да се развива дори и след пубертета...

Трудно е за някой, който не е свикнал да носи отговорност, да поеме такава тежест. Да осъзнае, че той е изворът на всичко – на топлина, на храна, на спокойствие. Но пък винаги човекът е имал стремежът да е важен за някого и да преодолява препятствия, за да го направи щастлив. Изконен стремеж, също добре експлоатиран от масовата култура.

Днес - може би повече от всякога - отглеждането на детето зависи от родителите му. Няма го голямото семейство, няма я социализиращата роля на патриархалната общност. Днес можем да избираме как да се грижим - с вещи, играчки, адаптирани млека, тиви, сиди, писи – все заместители, или като осигурим на бебето си топлото присъствие на човека, който прегръща, храни, пее и разказва.

Референции:

Какво се случва с младежите между 20 и 30 години? в. Култура, бр. 44, 17.12.2010 http://www.kultura.bg/bg/article/view/17800

Гърдев Ст. Тоталният нов стил – more than jewelry: любов, обвита в шоколад, http://georgesg.info/belb/personal/gardev/reklamata_1.htm

Thomas J. Crying It Out, http://www.facebook.com/profile.php?id=1310106195#!/note.php?note_id=146393188752345&id=134844053221572