Така, както вече го описах, животът с кърмаче е лесен и майката почти няма как да сгреши. Защо обаче при голяма част от току-що родилите жени кърменето не се случва?

За част от проблемите вече намекнах в „Живот с кърмаче І”. Когато в болницата майката е разделена от бебето, тя не е наясно с неговото ежедневие – не знае как то се държи в часовете между кърменията и през нощта; не знае как преминава денят му, не знае дохранвали ли са го и с колко. Затова, когато се върне вкъщи, тя е в съвършено нова ситуация, объркана и смутена.

Това, което съвсем категорично отличава „първескините” от вече раждалите жени, е усещането за сигурност. Онези, които имат вече по-голямо дете, независимо дали са кърмили или не, знаят какво да очакват от новороденото. Раждащите за пръв път разчитат на прочетеното и чутото. Незавидна позиция. Но те имат своето оръжие – нямат рутина и им липсва усещането, че знаят всичко. Затова биха могли да се обърнат към човек, който знае, или да се вслушат в бебето си. Кой е правилният избор?

За нас, възрастните, е като че по-лесно да общуваме вербално – толкова сме се сраснали с думите, че въпреки проблематичността на словесното общуване, предаваме огромната част от мислите и чувствата си именно чрез него. Бебето не може да ни каже как се чувства, то може да подскаже. С времето ние ще се научим да го чуваме и разбираме, но в началото е трудно, понякога невъзможно, а нашето неумение може да засили тревогата ни, че не се справяме с родителството.

Затова в първите дни е добре да намерим някой, който е минал по този път и може да ни насочи към правилното разчитане на сигналите на собственото ни тяло и на сигналите на бебето. Това рядко е педиатърът, въпреки посещението му веднага след изписването от Родилния дом, защото той няма особено много време и иска преди всичко да се увери, че бебето е здраво. Може да бъде бабата, но за съжаление нейният опит за кърменето в повечето случаи е неуспешен. Много е възможно тя самата да няма кой знае какъв опит с бебета, въпреки че има деца – днешните баби нерядко са раждали като студентки или са бързали да се връщат на работа и затова техните бебета са отглеждани от майката или свекървата. Освен това съветите за отглеждане на бебе днес и преди 20-30 години са много различни. Тогава какво може да направи младата майка?

За щастие вече и в България има консултанти по кърмене – майки, които успешно са кърмили (или продължават да кърмят) децата си и са преминали специално обучение, което да им даде необходимите знания за кърменето, за най-честите проблеми и за възможните решения. Тяхната работа е доброволна, а организациите им се финансират от дарения и проекти (Националната асоциация „Подкрепа за кърмене”, към която работя, има свой национален телефон: 0896 418 488, на който всяка майка може да се обади).

За съжаление обаче консултанти няма във всеки град или село. Засега. И част от майките трябва да се справят сами. Затова е хубаво да знаят няколко неща, за да бъдат в редиците на тези, изпитали щастието да са майки на кърмачета.

· Кърменето не бива да боли. За съжаление клишето, че майчинството е мъка и трябва да „изтърпяваме” болки и неудобства в името на бебето, е толкова разпространено, че току-що родилата майка, въпреки че подсъзнателно се съпротивлява на подобно потискане на собственото й право на доволство, не смее да се противопостави. И търпи... отчасти – мъчи се да намали времето, в което детето е на гърдата, като така намалява стимулирането й, което в основата на доброто млекопроизводство; нежеланието й да кърми потиска хормоните, които „отговарят” за кърменето. Като добавим това, че щом усеща болка при кърмене, значи бебето не суче добре от гърдата, не е чудно, че кърменето приключва някъде около четиридесетия ден на детето, като междувременно от добавка адаптираното мляко е станало основна храна на бебето.

Ако майката изпитва болка при кърмене, то значи, че бебето не е поставено добре на гърдата. Всякакви разранявания на зърната, излизащо от устата на бебето зърно, „сплескано” от двете страни, или такова във формата на ново червило, са белези на неправилно засукване. Освен че това причинява дискомфорт на майката, лошото поставяне на гърдата пречи на добрия трансфер на мляко и така бебето не приема нужните му количества.

Как трябва да протича кърменето, за да се чувстват добре и бебето, и майката?

Важно е майката да седне удобно, да има опора на краката си, да е облегната удобно, да подложи възглавница в скута си (може да е такава за кърмене, а може и обикновена). Тогава взима бебето, като внимава то да е на нивото на гърдите й (за това именно помага възглавницата, така се избягва онова навеждане към бебето, което майките обикновено правят, като по този начин натоварват раменете си). Коремчето на бебето трябва да сочи корема на майката, то цялото е извърнато към нея. Зърното на гърдата сочи към нослето на бебето. За да засуче добре, то трябва да отвори широко устата си и да захапе колкото може повече не само от зърното, но и от ареолата (тъмния кръг около зърното). Можем да му помогнем, като подразним горната устничка със зърното на гърдата – това ще предизвика широк отвор и тогава бързо да придърпаме бебето към гърдата, така че в устата на бебето да попадне колкото може по-голяма част от гърдата. При правилна позиция нослето на бебето е свободно, а брадичката му е „впита” в долната част на гърдата. Ъгълът,който прави кърмачето при сукане, е тъп. Майката не усеща болка. При сукане тя вижда как челюстта под ушичките се движи, а бебето преглъща.

· През първите шест седмици от живота си бебето се нуждае от 8-12 кърмения в денонощието.

Кърмата и адаптираното мляко се различават съществено по своя състав. Въпреки стремежът на производителите на изкуствени млека да доближат продуктите си до майчиното мляко, това досега не се е случило.

Освен че кърмата е жива течност, която променя състава и количеството си според нуждите на конкретното бебе, тя се усвоява от бебето значително по-бързо и по-лесно от своите заместители. Тъй като кърменето е двустранен акт и не може да се случи без участието на бебето, кърмачетата не поемат точно определени количества мляко, а толкова, от колкото имат нужда в момента. Затова биха могли да поискат да се хранят и след по-малко от два часа. Ако бебето суче добре и активно на гърдата, няма защо да се притесняваме от това желание. Удовлетворявайки го, от една страна, даваме на бебето възможност да прояви своите предпочитания за количествата, от които има нужда – ние не отглеждаме робот; от друга, осъществяваме така необходимата ни близост с бебето – жизненоважна и за него, и за нас; от трета, по този начин се стимулира лактацията. Напълно погрешно е разпространеното мнение, че трябва гърдите да си почиват, за да имаме кърма. За да има достатъчно мляко, то трябва да бъде отстранявано от гърдата, за да се даде сигнал на мозъка, че трябва да се произведе нова „партида”. Така че колкото по-често суче едно бебе, толкова повече мляко ще има. Затова златното правило е, че бебето се нуждае от 8-12 хранения в денонощие. Особено важно в първите седмици е нощното хранене – през нощта нивата на хормона пролактин, виновника за синтеза на кърма, са най-високи.

Много пъти се спекулира, че трябва да научим детето си на ред, защото иначе ще се разглези, затова то трябва да разбере още от раждането си кога е нощ и кога – ден. Безспорно бебето, щом е дошло в нашия свят, ще се научи да спазва правила. Но всичко става постепенно. Никой шампион по висок скок не е станал такъв изведнъж и не е започнал с тренировки на скокове над 2 метра. В утробата бебето е имало постоянен достъп до храна и е живяло на топло и уютно. Трябва му време, за да се пренастрои – то постепенно се учи да прави паузи между храненията, постепенно ще разбира що е време и как да го разпределя. Едно толкова малко същество не може да се разглези – то все още има само нужди и инстинкти. И само ние можем да задоволим нуждите му. Сигурна съм, че здравият ни разум ни нашепва същото, когато чуваме плача на новороденото.

· За да бъде кърменето успешно, ни трябват мотивирана майка и сучещо бебе.

Тъй като сме неизбежни жертви на „консуматорската култура”, често чуваме, че за да кърмим успешно, имаме нужда от помпа за кърма, от силиконови накрайници, кремчета за гърди и куп други артикули. Жените, които стават майки за пръв път, са особено склонни покрай еуфорията от това, че са бременни, да купуват множество продукти, като след време установяват, че ако те не са напълно ненужни, то поне не са били особено необходими.

Помпата за кърма може да бъде много полезна, ако майката е разделена от бебето си по някаква причина – ако бебето е в кувьоз; ако е на антибиотично лечение и не ни го дават и т.н. Тогава е разумно, ако майката смята да кърми бебето си, да започне да се изцежда. Ако в болницата са склонни да дават от изцедената кърма на бебето с бутилка – чудесно; ако не - по този начин жената ще стимулира лактацията си и ще осигури достатъчни количества мляко за бебето си, когато след време вече има възможност да го кърми. В тази връзка е добре да споменем, че третият ден след раждането е особено важен – много често тогава майките се събуждат с подути и болезнени гърди. Ето защо е необходимо още в първите два дни след раждането да е започнало отстраняването на млякото от гърдите. Ако майката не разполага с помпа, спокойно би могла да изцежда и на ръка.

Силиконовите „зърна” имат много ограничена употреба и с тях твърде често се злоупотребява. Хубаво е да се знае, че те не са подходящи при разранени гърди от неправилно сукане на бебето, ако своевременно не се коригира позата. Повече за силиконовите накрайници може да се прочете тук.

Кремчетата за зърна, които не се отмиват, могат да са полезни, ако вече се е получило разраняване. Същата работа обаче би могло да свърши и намазването на зърната с кърма, която има антибактериални и противогъбични свойства. Ако бебето засуче добре още в самото начало, не би трябвало да се стигне до разраняване изобщо.

И с втората серия на „Живот с кърмаче” не успях да кажа всичко онова, което ми се струва важно за споделяне. Сериалът продължава.