Тези дни в отчетната ми тема момичетата, които ще стават майки за първи път, споделиха страховете си за първите дни с бебето, за това дали ще се справят добре, дали няма да подложат на риск живота и здравето на мъничето...Това ме накара да си припомня как се чувствах аз самата преди четири години, както и да прехвърля в ума си всички онези разговори, които съм провела след това с моите приятелки – за непотвърдените страхове, за неоправданите съмнения, за грешките и несъзнателните правилни решения...

Тъжно е, че все още в голямата част от българските болници бебетата са отделени от майките си, твърде често са подлагани на различни процедури, без да се иска съгласието на родителите, информираното съгласие е формално и ни го предлагат обикновено на последна страница, само за подпис. Това създава у току-що родилата майка усещането, че бебето все не е съвсем нейно, че други са отговорни за него, че други знаят. Ако вкъщи ги очаква по-енергична и властна баба, това усещане се засилва, като младата жена губи контрол, започва да се чувства непълноценна, изпълва се със страхове и съмнения в себе си и...се предава.

А то, бебето, познава майка си от утробата. Познава навиците й, защото усеща движенията, които тя прави, чува гласовете, с които тя се заобикаля, усеща с какво се храни, защото миризмата на околоплодната течност се променя в зависимост от майчината храна...Това е неговият свят – ударите на майчиното сърце, нейният глас и гласът на тези около нея. От момента, в който това мъничко сърце започва да тупти, то тупти с тази любов за цял живот.

Когато бебето се ражда, то преживява шок. Бихме могли да му помогнем и на много места по света това се случва – веднага след раждането, вместо веднага бързо да му се прилагат множество процедури, бебето се поставя на гърдите. Така то се затопля от майчиното тяло, открива гърдите, чиито ареоли му напомнят чудесната миризма на околоплодните води, чува сърцето, което е чувало по време на бременността, колонизира се с майчините бактерии, срещу които вече е получило антитела. Да, бебето намира опора, за която да се захване, когато излезе в този твърде светъл и студен свят. Намира и перфектната храна – онези чудесни капки коластра, коктейл от имуноглобулини, минерали и белтъчини, чиято перфектна комбинация човешка ръка още не е успяла да повтори.

За съжаление нашата действителност е друга. Бебетата са отделени от майките си поне за няколко часа дори при безпроблемно раждане, а след секцио често минават дни, преди майката и бебето да се опознаят. Новородените обикновено се дават на майките за хранене за известно време на три часа, и и то само в светлата част от денонощието. Когато се налагат медицински процедури, поставяне на фотолампа или антибиотично лечение, майките имат достъп до бебетата си само за някакви оскъдни минути. На родилките се предлага да си починат (от какво ли?), а и те, и мъничетата имат нужда само от едно – от най-естественото нещо – да продължат да са заедно, да се опознават, да се нагаждат един към друг.

За да бъде кърменето успешно, през първите шест седмици от живота си бебето трябва да бъде поставяно на гърдата поне осем пъти в денонощието, включително нощем. Майките често се притесняват, когато техните бебета искат да се хранят на по-чест интервал от три часа, защото знаят от майките си или от приятелките си, че бебето трябва да се храни точно в определени часове, трябва да почива нощем, трябва да яде конкретни количества мляко. Тези ограничения и забрани са така вкоренени, че майката често се чувства като престъпник, ако не спази точния час; има усещането, че върши нещо нередно и може да навреди на най-скъпото си.

Вярно е,че адаптираното мляко, макар и най-добрият заместител на кърмата, е химически синтезиран продукт, който изисква известно време за преработка, а даването на много по-големи от написаните на кутиите количества може да доведе до прехранване и затлъстяване. Кърмата обаче е биологично видовата храна за новородените бебета. Векове наред нашите предци, без да имат идея за режими и правила, са хранели децата си с нея. И не са страдали от недостиг или затлъстяване. Днес науката за кърменето е стигнала до разбирането, че кърмата и адаптираните млека са различни не само като състав, но като философия на хранене. Едно новородено, за да приеме достатъчно майчино мляко, се поставя на гърдата между 8 и 12 пъти в денонощието. Приема се, че то не може да се прехрани с кърма – тя е органична, лесно усвоима и пълноценно обработвана от стомахчето на бебето. Когато храним бебето си толкова често, колкото то иска, и толкова дълго, колкото то иска, ние му даваме сигурност, че неговите нужди са важни, че то не е изоставено, че този свят е добър и приветлив. В замяна получаваме коктейл от хормони – окситоцин за свиване на матката, ендорфини, за да сме щастливи и за да се чувстваме пълноценни родители. Получаваме и очи, пълни с доверие. И усещането, че се справяме с тази трудна житейска роля.

Има и други бебета. Често възрастните им се радват, защото едва прибрали се вкъщи, те спят непробудно по цял ден и цяла нощ. Както често се случва, подобно щастие е измамно. Няма нищо по-хубаво от спящо нахранено и доволно бебе. Но е много страшно едно бебе с изявена жълтеница да спи, защото е изтощено и пести сили. Ето защо и тук важи същото правило – новороденото трябва да суче между 8 и 12 пъти в денонощието, като следим да не дреме на гърдата, а да приема адекватни количества мляко. Първият месец е изключително важен – изграждат се множество мозъчни връзки, органите на бебето се развиват и то се приспособява към външния свят. Затова не се радвайте, ако бебето спи, без да се храни. Не се притеснявайте да го събудите, за да може то след това да спи блажено и доволно.

Това е, което ни чака вкъщи – бебе, което спи и се храни, което има нужда от нас и от което ние имаме нужда. Ако някой иска да ни помогне, добре дошъл в кухнята или пред пералнята. Защото за известно време готвенето, прането и чистенето не са приоритет.