НИЕ стана актуално към края на 2003. Тогава аз и той, преди да вземем решение, постепенно започнахме да споделяме плановете помежду си. През юни 2004 НИЕ стана официално понятие пред Бога, държавата и човеците:)

В края на 2006 се случи онова, което ме привърза толкова силно към форумите и списанията - роди се Румен. Преди това почти нямах идея как се отглежда мъник, не бях сигурна, че мога да общувам с деца, не знаех почти нищо за кърменето и захранването. Дори бременността не ме промени особено. Е, да, няколко прочетени списания със статии, определяни ту като префърцунени, ту като нереалистични, ту като неинформативни...

Но времето даваше както отговорите, така и въпросите. За повечето ситуации собствената ми интуиция ме съветваше безотказно правилно, в други случаи и аз се колебаех, грешах и не грешах, за да имам днес един чудесен почти тригодишен син, който е толкова прекрасен вероятно не само заради мен и баща си, но и въпреки нас...

Днес самата аз пиша постове - ту префърцунени, ту нереалистични, ту неинформативни. Разбира се, не съм склонна да се съглася с това твърдение, но пък давам право на другите да го мислят.

Днес НИЕ е триединство. Нямам нищо против първата част от тази сложна думичка да се промени, като към днешната цифра се прибави едно...