Всеки ден срещам майки, които по една или друга причина не са кърмили. За някои от тях това не е проблем, но други се чувстват нещастни. Много хора се чудеха как при мен нещата са се получили - не изглеждам различна, бюстът ми е по-скоро малък, а след отбиването на Румен е на път съвсем да ми мине... С много от майките съм говорила, знаех кой е бил препъникамъкът, но трудно можех да ги убедя, че проблемите са били обратими и кърменето е можело да се случи. Не че съм си го поставяла за цел. В крайна сметка никой от нас не бива да насажда у другиго вина за неща, които са минало.

И все пак ми беше мъчно, че в повечето случаи ме смятаха просто за майка с огромен късмет. Аз знаех, че освен македонския ми инат, за успеха на моето кърмене помогнаха лакомията на малкия ми син, съветите на педиатърката му (да е жива и здрава), знанията на момичетата от форумите и липсата наблизо на баби, стринки и лели, които да дават "компетентни" съвети въпреки своя неуспешен опит с кърменето.

В Благоевград не са много лекарите, които подкрепят изключителното кърмене. Не са много майките, запознати с новите стари тенденции. Презумпцията е, че кърмата не може да стигне за изхранването на едно бебе и шишето е неизменен спътник в първата година от живота на майката и бебето. Виждаме тези плакати със снимки на хранени от бутилка бебета навсякъде: по кабинетите, по списанията, по телевизията, в градинките. Няма го обратния пример - гледката на кърмещата майка възмущава и предизвиква гняв повече, отколкото голия пъп и извадените на показ задни части на много млади девойки, че и майки... Не ме разбирайте погрешно. Не съм от хората, които биха демонстрирали гръд навън само и само за да покажат разкрепостеност. Просто ми се иска гърдата да не се разглежда като сексуален обект, когато изпълнява основното си предназначене.Живеем във време на обърнати ценности, но все пак...

Та защо станах консултант? Защото ми се искаше да кажа на майките, че случилото се на мен може да се случи и на тях, ако го поискат...